възхитеше

Речник на българския език

1. възхитеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

възхитеше е производна форма на възхитя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. възхитеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

възхитеше е производна форма на възхитя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).