бил си възхитил

Речник на българския език

1. бил си възхитил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си възхитил е производна форма на възхитя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).