възхитил си

Речник на българския език

1. възхитил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възхитил си е производна форма на възхитя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възхитил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възхитил си е производна форма на възхитя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).