възхитил
1.
възхитил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възхитил
е производна форма
на възхитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
възхитил —
мин. деят. св. прич. м. р.
възхитил
е производна форма
на възхитя (мин. деят. св. прич. м. р.).