възхитил е
1.
възхитил е —
мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възхитил е
е производна форма
на възхитя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
възхитил е —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възхитил е
е производна форма
на възхитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).