възхитил съм

Речник на българския език

1. възхитил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възхитил съм е производна форма на възхитя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възхитил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възхитил съм е производна форма на възхитя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).