възхитили

Речник на българския език

1. възхитили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възхитили е производна форма на възхитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възхитили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възхитили е производна форма на възхитя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).