възхитило е

Речник на българския език

1. възхитило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възхитило е е производна форма на възхитя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възхитило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възхитило е е производна форма на възхитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).