щяла съм да съм възхитила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм възхитила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм възхитила е производна форма на възхитя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).