възхитило съм

Речник на българския език

1. възхитило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възхитило съм е производна форма на възхитя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. възхитило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възхитило съм е производна форма на възхитя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).