било си възхитило

Речник на българския език

1. било си възхитило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

било си възхитило е производна форма на възхитя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).