беше възхитил

Речник на българския език

1. беше възхитил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше възхитил е производна форма на възхитя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше възхитил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше възхитил е производна форма на възхитя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).