възхитила съм

Речник на българския език

1. възхитила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възхитила съм е производна форма на възхитя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. възхитила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възхитила съм е производна форма на възхитя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).