възхители

Речник на българския език

1. възхители — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възхители е производна форма на възхитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възхители — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възхители е производна форма на възхитя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).