възхитял

Речник на българския език

1. възхитял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възхитял е производна форма на възхитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възхитял — мин. деят. несв. прич. м. р.

възхитял е производна форма на възхитя (мин. деят. несв. прич. м. р.).