би възхитило

Речник на българския език

1. би възхитило — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.

би възхитило е производна форма на възхитя (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. би възхитило — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.

би възхитило е производна форма на възхитя (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.).