възхитите

Речник на българския език

1. възхитите — мн. ч. членувано

възхитите е производна форма на възхита (мн. ч. членувано).

2. възхитите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

възхитите е производна форма на възхитя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).