възхитило си

Речник на българския език

1. възхитило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възхитило си е производна форма на възхитя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възхитило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възхитило си е производна форма на възхитя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).