възхитила е

Речник на българския език

1. възхитила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възхитила е е производна форма на възхитя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възхитила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възхитила е е производна форма на възхитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).