възхитеният

Речник на българския език

1. възхитеният — м. р. пълен член

възхитеният е производна форма на възхитен (м. р. пълен член).

2. възхитеният — мин. страд. прич. м. р. пълен член

възхитеният е производна форма на възхитя (мин. страд. прич. м. р. пълен член).