било съм възхитило

Речник на българския език

1. било съм възхитило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм възхитило е производна форма на възхитя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).