обезглавя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-г-ла-вя	обез-г-ла-вим
2 лице	обез-г-ла-виш	обез-г-ла-ви-те
3 лице	обез-г-ла-ви	обез-г-ла-вят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-г-ла-вих	обез-г-ла-вих-ме
2 лице	обез-г-ла-ви	обез-г-ла-вих-те
3 лице	обез-г-ла-ви	обез-г-ла-ви-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-г-ла-вях	обез-г-ла-вях-ме
2 лице	обез-г-ла-ве-ше	обез-г-ла-вях-те
3 лице	обез-г-ла-ве-ше	обез-г-ла-вя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезглавил съм	обезглавила съм	обезглавило съм	обезглавили сме
2 лице	обезглавил си	обезглавила си	обезглавило си	обезглавили сте
3 лице	обезглавил е	обезглавила е	обезглавило е	обезглавили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях обезглавил	бях обезглавила	бях обезглавило	бяхме обезглавили
2 лице	беше обезглавил	беше обезглавила	беше обезглавило	бяхте обезглавили
3 лице	беше обезглавил	беше обезглавила	беше обезглавило	бяха обезглавили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще обезглавя	ще обезглавим
2 лице	ще обезглавиш	ще обезглавите
3 лице	ще обезглави	ще обезглавят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм обезглавил	ще съм обезглавила	ще съм обезглавило	ще сме обезглавили
2 лице	ще си обезглавил	ще си обезглавила	ще си обезглавило	ще сте обезглавили
3 лице	ще е обезглавил	ще е обезглавила	ще е обезглавило	ще са обезглавили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да обезглавя	щяхме да обезглавим
2 лице	щеше да обезглавиш	щяхте да обезглавите
3 лице	щеше да обезглави	щяха да обезглавят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм обезглавил	щях да съм обезглавила	щях да съм обезглавило	щяхме да сме обезглавили
2 лице	щеше да си обезглавил	щеше да си обезглавила	щеше да си обезглавило	щяхте да сте обезглавили
3 лице	щеше да е обезглавил	щеше да е обезглавила	щеше да е обезглавило	щяха да са обезглавили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезглавял съм	обезглавяла съм	обезглавяло съм	обезглавели сме
2 лице	обезглавял си	обезглавяла си	обезглавяло си	обезглавели сте
3 лице	обез-г-ла-вял обезглавял е	обез-г-ла-вя-ла обезглавяла е	обез-г-ла-вя-ло обезглавяло е	обез-г-ла-ве-ли обезглавели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезглавил съм	обезглавила съм	обезглавило съм	обезглавили сме
2 лице	обезглавил си	обезглавила си	обезглавило си	обезглавили сте
3 лице	обез-г-ла-вил обезглавил е	обез-г-ла-ви-ла обезглавила е	обез-г-ла-ви-ло обезглавило е	обез-г-ла-ви-ли обезглавили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм обезглавил	била съм обезглавила	било съм обезглавило	били сме обезглавили
2 лице	бил си обезглавил	била си обезглавила	било си обезглавило	били сте обезглавили
3 лице	бил обезглавил бил е обезглавил	била обезглавила била е обезглавила	било обезглавило било е обезглавило	били обезглавили били са обезглавили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да обезглавя	щяла съм да обезглавя	щяло съм да обезглавя	щели сме да обезглавим
2 лице	щял си да обезглавиш	щяла си да обезглавиш	щяло си да обезглавиш	щели сте да обезглавите
3 лице	щял да обезглави щял е да обезглави	щяла да обезглави щяла е да обезглави	щяло да обезглави щяло е да обезглави	щели да обезглавят щели са да обезглавят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм обезглавил	щяла съм да съм обезглавила	щяло съм да съм обезглавило	щели сме да сме обезглавили
2 лице	щял си да си обезглавил	щяла си да си обезглавила	щяло си да си обезглавило	щели сте да сте обезглавили
3 лице	щял да е обезглавил щял е да е обезглавил	щяла да е обезглавила щяла е да е обезглавила	щяло да е обезглавило щяло е да е обезглавило	щели да са обезглавили щели са да са обезглавили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих обезглавил	бих обезглавила	бих обезглавило	бихме обезглавили
2 лице	би обезглавил	би обезглавила	би обезглавило	бихте обезглавили
3 лице	би обезглавил	би обезглавила	би обезглавило	биха обезглавили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
обез-г-ла-ви	обез-г-ла-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		обез-г-ла-вен
		непълен член	обез-г-ла-ве-ния
		пълен член	обез-г-ла-ве-ни-ят
	женски род		обез-г-ла-ве-на
		членувано	обез-г-ла-ве-на-та
	среден род		обез-г-ла-ве-но
		членувано	обез-г-ла-ве-но-то
множествено число			обез-г-ла-ве-ни
		членувано	обез-г-ла-ве-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез-г-ла-вил
		непълен член	обез-г-ла-ви-лия
		пълен член	обез-г-ла-ви-ли-ят
	женски род		обез-г-ла-ви-ла
		членувано	обез-г-ла-ви-ла-та
	среден род		обез-г-ла-ви-ло
		членувано	обез-г-ла-ви-ло-то
множествено число			обез-г-ла-ви-ли
		членувано	обез-г-ла-ви-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	обез-г-ла-вял
	женски род	обез-г-ла-вя-ла
	среден род	обез-г-ла-вя-ло
множествено число		обез-г-ла-ве-ли