обезглавя

Речник на българския език

обезглавя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

обезглавѝш, мин. св. обезглавѝх, мин. прич. обезглавѝл, св.вж. обезглавявам.

Грешни изписвания (16)

  • обезглавйа
  • обезглавйъ
  • обезглъвйа
  • обезглъвйъ
  • обизглавйа
  • обизглавйъ
  • обизглъвйа
  • обизглъвйъ
  • убезглавйа
  • убезглавйъ
  • убезглъвйа
  • убезглъвйъ
  • убизглавйа
  • убизглавйъ
  • убизглъвйа
  • убизглъвйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-г-ла-вя обез-г-ла-вим
2 лице обез-г-ла-виш обез-г-ла-ви-те
3 лице обез-г-ла-ви обез-г-ла-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-г-ла-вих обез-г-ла-вих-ме
2 лице обез-г-ла-ви обез-г-ла-вих-те
3 лице обез-г-ла-ви обез-г-ла-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-г-ла-вях обез-г-ла-вях-ме
2 лице обез-г-ла-ве-ше обез-г-ла-вях-те
3 лице обез-г-ла-ве-ше обез-г-ла-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезглавил съм обезглавила съм обезглавило съм обезглавили сме
2 лице обезглавил си обезглавила си обезглавило си обезглавили сте
3 лице обезглавил е обезглавила е обезглавило е обезглавили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезглавил бях обезглавила бях обезглавило бяхме обезглавили
2 лице беше обезглавил беше обезглавила беше обезглавило бяхте обезглавили
3 лице беше обезглавил беше обезглавила беше обезглавило бяха обезглавили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезглавя ще обезглавим
2 лице ще обезглавиш ще обезглавите
3 лице ще обезглави ще обезглавят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезглавил ще съм обезглавила ще съм обезглавило ще сме обезглавили
2 лице ще си обезглавил ще си обезглавила ще си обезглавило ще сте обезглавили
3 лице ще е обезглавил ще е обезглавила ще е обезглавило ще са обезглавили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезглавя щяхме да обезглавим
2 лице щеше да обезглавиш щяхте да обезглавите
3 лице щеше да обезглави щяха да обезглавят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезглавил щях да съм обезглавила щях да съм обезглавило щяхме да сме обезглавили
2 лице щеше да си обезглавил щеше да си обезглавила щеше да си обезглавило щяхте да сте обезглавили
3 лице щеше да е обезглавил щеше да е обезглавила щеше да е обезглавило щяха да са обезглавили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезглавял съм обезглавяла съм обезглавяло съм обезглавели сме
2 лице обезглавял си обезглавяла си обезглавяло си обезглавели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезглавил съм обезглавила съм обезглавило съм обезглавили сме
2 лице обезглавил си обезглавила си обезглавило си обезглавили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезглавил била съм обезглавила било съм обезглавило били сме обезглавили
2 лице бил си обезглавил била си обезглавила било си обезглавило били сте обезглавили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезглавя щяла съм да обезглавя щяло съм да обезглавя щели сме да обезглавим
2 лице щял си да обезглавиш щяла си да обезглавиш щяло си да обезглавиш щели сте да обезглавите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезглавил щяла съм да съм обезглавила щяло съм да съм обезглавило щели сме да сме обезглавили
2 лице щял си да си обезглавил щяла си да си обезглавила щяло си да си обезглавило щели сте да сте обезглавили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезглавил бих обезглавила бих обезглавило бихме обезглавили
2 лице би обезглавил би обезглавила би обезглавило бихте обезглавили
3 лице би обезглавил би обезглавила би обезглавило биха обезглавили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-г-ла-ви обез-г-ла-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-г-ла-вен
непълен член обез-г-ла-ве-ния
пълен член обез-г-ла-ве-ни-ят
женски род обез-г-ла-ве-на
членувано обез-г-ла-ве-на-та
среден род обез-г-ла-ве-но
членувано обез-г-ла-ве-но-то
множествено число обез-г-ла-ве-ни
членувано обез-г-ла-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-г-ла-вил
непълен член обез-г-ла-ви-лия
пълен член обез-г-ла-ви-ли-ят
женски род обез-г-ла-ви-ла
членувано обез-г-ла-ви-ла-та
среден род обез-г-ла-ви-ло
членувано обез-г-ла-ви-ло-то
множествено число обез-г-ла-ви-ли
членувано обез-г-ла-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-г-ла-вял
женски род обез-г-ла-вя-ла
среден род обез-г-ла-вя-ло
множествено число обез-г-ла-ве-ли