обезглавила си

Речник на българския език

1. обезглавила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обезглавила си е производна форма на обезглавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезглавила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обезглавила си е производна форма на обезглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).