обезглавял съм

Речник на българския език

1. обезглавял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезглавял съм е производна форма на обезглавя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).