щяла съм да обезглавя

Речник на българския език

1. щяла съм да обезглавя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да обезглавя е производна форма на обезглавя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).