обезглавяло

Речник на българския език

1. обезглавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезглавяло е производна форма на обезглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезглавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезглавяло е производна форма на обезглавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).