обезглавяло е

Речник на българския език

1. обезглавяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезглавяло е е производна форма на обезглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).