щял съм да съм обезглавил

Речник на българския език

1. щял съм да съм обезглавил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм обезглавил е производна форма на обезглавя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).