щял да е обезглавил

Речник на българския език

1. щял да е обезглавил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е обезглавил е производна форма на обезглавя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).