обезглавила съм

Речник на българския език

1. обезглавила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обезглавила съм е производна форма на обезглавя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезглавила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обезглавила съм е производна форма на обезглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).