бил съм обезглавил

Речник на българския език

1. бил съм обезглавил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм обезглавил е производна форма на обезглавя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).