щяла съм да съм обезглавила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм обезглавила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм обезглавила е производна форма на обезглавя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).