щяло съм да обезглавя

Речник на българския език

1. щяло съм да обезглавя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да обезглавя е производна форма на обезглавя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).