щяло съм да съм обезглавило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм обезглавило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм обезглавило е производна форма на обезглавя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).