обезглавяла е

Речник на българския език

1. обезглавяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезглавяла е е производна форма на обезглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).