било обезглавило

Речник на българския език

1. било обезглавило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било обезглавило е производна форма на обезглавя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).