обезглавила е

Речник на българския език

1. обезглавила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезглавила е е производна форма на обезглавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезглавила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезглавила е е производна форма на обезглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).