беше обезглавило

Речник на българския език

1. беше обезглавило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше обезглавило е производна форма на обезглавя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше обезглавило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше обезглавило е производна форма на обезглавя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).