обезглавявам

Речник на българския език

обезглавя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

обезглавя̀ваш, несв. и обезглавя̀, св.
1. Кого. Убивам някого, като отрязвам главата му. Обезглавявам чрез гилотиниране.
2. Прен. Какво. Лишавам от ръководство. Многото арести обезглавяват мафията.

Грешни изписвания (15)

  • обезглавявъм
  • обезглъвявам
  • обезглъвявъм
  • обизглавявам
  • обизглавявъм
  • обизглъвявам
  • обизглъвявъм
  • убезглавявам
  • убезглавявъм
  • убезглъвявам
  • убезглъвявъм
  • убизглавявам
  • убизглавявъм
  • убизглъвявам
  • убизглъвявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-г-ла-вя-вам обез-г-ла-вя-ва-ме
2 лице обез-г-ла-вя-ваш обез-г-ла-вя-ва-те
3 лице обез-г-ла-вя-ва обез-г-ла-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-г-ла-вя-вах обез-г-ла-вя-вах-ме
2 лице обез-г-ла-вя-ва обез-г-ла-вя-вах-те
3 лице обез-г-ла-вя-ва обез-г-ла-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-г-ла-вя-вах обез-г-ла-вя-вах-ме
2 лице обез-г-ла-вя-ва-ше обез-г-ла-вя-вах-те
3 лице обез-г-ла-вя-ва-ше обез-г-ла-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезглавявал съм обезглавявала съм обезглавявало съм обезглавявали сме
2 лице обезглавявал си обезглавявала си обезглавявало си обезглавявали сте
3 лице обезглавявал е обезглавявала е обезглавявало е обезглавявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезглавявал бях обезглавявала бях обезглавявало бяхме обезглавявали
2 лице беше обезглавявал беше обезглавявала беше обезглавявало бяхте обезглавявали
3 лице беше обезглавявал беше обезглавявала беше обезглавявало бяха обезглавявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезглавявам ще обезглавяваме
2 лице ще обезглавяваш ще обезглавявате
3 лице ще обезглавява ще обезглавяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезглавявал ще съм обезглавявала ще съм обезглавявало ще сме обезглавявали
2 лице ще си обезглавявал ще си обезглавявала ще си обезглавявало ще сте обезглавявали
3 лице ще е обезглавявал ще е обезглавявала ще е обезглавявало ще са обезглавявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезглавявам щяхме да обезглавяваме
2 лице щеше да обезглавяваш щяхте да обезглавявате
3 лице щеше да обезглавява щяха да обезглавяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезглавявал щях да съм обезглавявала щях да съм обезглавявало щяхме да сме обезглавявали
2 лице щеше да си обезглавявал щеше да си обезглавявала щеше да си обезглавявало щяхте да сте обезглавявали
3 лице щеше да е обезглавявал щеше да е обезглавявала щеше да е обезглавявало щяха да са обезглавявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезглавявал съм обезглавявала съм обезглавявало съм обезглавявали сме
2 лице обезглавявал си обезглавявала си обезглавявало си обезглавявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезглавявал съм обезглавявала съм обезглавявало съм обезглавявали сме
2 лице обезглавявал си обезглавявала си обезглавявало си обезглавявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезглавявал била съм обезглавявала било съм обезглавявало били сме обезглавявали
2 лице бил си обезглавявал била си обезглавявала било си обезглавявало били сте обезглавявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезглавявам щяла съм да обезглавявам щяло съм да обезглавявам щели сме да обезглавяваме
2 лице щял си да обезглавяваш щяла си да обезглавяваш щяло си да обезглавяваш щели сте да обезглавявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезглавявал щяла съм да съм обезглавявала щяло съм да съм обезглавявало щели сме да сме обезглавявали
2 лице щял си да си обезглавявал щяла си да си обезглавявала щяло си да си обезглавявало щели сте да сте обезглавявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезглавявал бих обезглавявала бих обезглавявало бихме обезглавявали
2 лице би обезглавявал би обезглавявала би обезглавявало бихте обезглавявали
3 лице би обезглавявал би обезглавявала би обезглавявало биха обезглавявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-г-ла-вя-вай обез-г-ла-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-г-ла-вя-ван
непълен член обез-г-ла-вя-ва-ния
пълен член обез-г-ла-вя-ва-ни-ят
женски род обез-г-ла-вя-ва-на
членувано обез-г-ла-вя-ва-на-та
среден род обез-г-ла-вя-ва-но
членувано обез-г-ла-вя-ва-но-то
множествено число обез-г-ла-вя-ва-ни
членувано обез-г-ла-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-г-ла-вя-вал
непълен член обез-г-ла-вя-ва-лия
пълен член обез-г-ла-вя-ва-ли-ят
женски род обез-г-ла-вя-ва-ла
членувано обез-г-ла-вя-ва-ла-та
среден род обез-г-ла-вя-ва-ло
членувано обез-г-ла-вя-ва-ло-то
множествено число обез-г-ла-вя-ва-ли
членувано обез-г-ла-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-г-ла-вя-вал
женски род обез-г-ла-вя-ва-ла
среден род обез-г-ла-вя-ва-ло
множествено число обез-г-ла-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-г-ла-вя-ващ
непълен член обез-г-ла-вя-ва-щия
пълен член обез-г-ла-вя-ва-щи-ят
женски род обез-г-ла-вя-ва-ща
членувано обез-г-ла-вя-ва-ща-та
среден род обез-г-ла-вя-ва-що
членувано обез-г-ла-вя-ва-що-то
множествено число обез-г-ла-вя-ва-щи
членувано обез-г-ла-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обез-г-ла-вя-вай-ки