обезглавявало си

Речник на българския език

1. обезглавявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезглавявало си е производна форма на обезглавявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезглавявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезглавявало си е производна форма на обезглавявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезглавявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезглавявало си е производна форма на обезглавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).