обезглавявал съм

Речник на българския език

1. обезглавявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезглавявал съм е производна форма на обезглавявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обезглавявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезглавявал съм е производна форма на обезглавявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. обезглавявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезглавявал съм е производна форма на обезглавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).