бил е обезглавявал

Речник на българския език

1. бил е обезглавявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обезглавявал е производна форма на обезглавявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).