обезглавявал

Речник на българския език

1. обезглавявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезглавявал е производна форма на обезглавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезглавявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезглавявал е производна форма на обезглавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезглавявал — мин. деят. св. прич. м. р.

обезглавявал е производна форма на обезглавявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обезглавявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезглавявал е производна форма на обезглавявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).