бил обезглавявал

Речник на българския език

1. бил обезглавявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обезглавявал е производна форма на обезглавявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).