обезглавявала съм

Речник на българския език

1. обезглавявала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обезглавявала съм е производна форма на обезглавявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезглавявала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обезглавявала съм е производна форма на обезглавявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. обезглавявала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обезглавявала съм е производна форма на обезглавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).