обезглавявало е

Речник на българския език

1. обезглавявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезглавявало е е производна форма на обезглавявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезглавявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезглавявало е е производна форма на обезглавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезглавявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезглавявало е е производна форма на обезглавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).