обезглавявали

Речник на българския език

1. обезглавявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезглавявали е производна форма на обезглавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезглавявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезглавявали е производна форма на обезглавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. обезглавявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезглавявали е производна форма на обезглавявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. обезглавявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезглавявали е производна форма на обезглавявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).