щяла съм да обезглавявам

Речник на българския език

1. щяла съм да обезглавявам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да обезглавявам е производна форма на обезглавявам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).