обезглавявах

Речник на българския език

1. обезглавявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

обезглавявах е производна форма на обезглавявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. обезглавявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

обезглавявах е производна форма на обезглавявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).