обезглавяла съм

Речник на българския език

1. обезглавяла съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обезглавяла съм е производна форма на обезглавя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).